Ставаме. Кафе и
гранулирано внимание
отправяме на
някой си познат.
Работа. Кафе. Компютър
без съзнание
ни завличат в своя
собствен свят.
Вкъщи - разговор на крак
и топла супа
за преживени случки
и
децата,
малко тв-вести -
обичайната ни
доза скука
и със главоболие
отново скок в кревата!
© Ая Цонева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
