ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855

26 мая 2009 г., 20:12

Гледах луната от купа сено

Поэзия » Пейзажная

1.6K 0 30

Ей там, зад баира, слънцето вече замира.

Науките селски колко са прости и трудни.

Писана стомна жадните устни намира.

Тежка плитка до бялата риза...и е чудно.

Брусът почива. Уморена не съска косата.

Соленият поглед носи смеха на дете.

Очите разказват как бавно се стапя луната -

парче разтопено масло, върху коричка небе...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Благодаря ти!

2009-06-18T13:54:26+03:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Касиво!Красиво!

2009-06-17T16:48:11+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Благодаря ти! Зем.

2009-06-08T11:47:41+03:00
Illana (Ева Адамова)

Това ти стихо ми напомня на чудните картини на Кеазим Исинов!Топло и приказно е край теб!

2009-06-07T08:46:40+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Благодаря!

2009-05-28T23:53:11+03:00

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬