Гледах луната от купа сено
Ей там, зад баира, слънцето вече замира.
Науките селски колко са прости и трудни.
Писана стомна жадните устни намира.
Тежка плитка до бялата риза...и е чудно.
Брусът почива. Уморена не съска косата.
Соленият поглед носи смеха на дете.
Очите разказват как бавно се стапя луната -
парче разтопено масло, върху коричка небе...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
