Гледах луната от купа сено
Ей там, зад баира, слънцето вече замира.
Науките селски колко са прости и трудни.
Писана стомна жадните устни намира.
Тежка плитка до бялата риза...и е чудно.
Брусът почива. Уморена не съска косата.
Соленият поглед носи смеха на дете.
Очите разказват как бавно се стапя луната -
парче разтопено масло, върху коричка небе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
