15 сент. 2004 г., 19:25

Гледка от прозореца

1.2K 0 1
През прозореца го виждам-дрипав.
Рови в контейнера, нещо дрънчи..
Тежки ръждиви окови , врязани
 в нечии крака...Как вали...
Дали ще си намери нещо
или прегърбен ще се понесе
към следващата яма,проверявана горещо
от друго по-бездомно, по-дрипаво хлапе.
За възрастта му нямам точна цифра,
че животът здраво се е подиграл.
Може би петнайсет..или е пораснал,
хвърлен в безизходица,охулен, недоял.
Гледам го, а в мене бунт назрява-
сълзите с мечове бодат.
Без постеля, без опора
 пак поема скитника по кален път...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно, но реално и красиво казано!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....