15 sept 2004, 19:25

Гледка от прозореца

  Poesía
1.2K 0 1
През прозореца го виждам-дрипав.
Рови в контейнера, нещо дрънчи..
Тежки ръждиви окови , врязани
 в нечии крака...Как вали...
Дали ще си намери нещо
или прегърбен ще се понесе
към следващата яма,проверявана горещо
от друго по-бездомно, по-дрипаво хлапе.
За възрастта му нямам точна цифра,
че животът здраво се е подиграл.
Може би петнайсет..или е пораснал,
хвърлен в безизходица,охулен, недоял.
Гледам го, а в мене бунт назрява-
сълзите с мечове бодат.
Без постеля, без опора
 пак поема скитника по кален път...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно, но реално и красиво казано!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...