15 sept 2004, 19:25

Гледка от прозореца

  Poesía
1.2K 0 1
През прозореца го виждам-дрипав.
Рови в контейнера, нещо дрънчи..
Тежки ръждиви окови , врязани
 в нечии крака...Как вали...
Дали ще си намери нещо
или прегърбен ще се понесе
към следващата яма,проверявана горещо
от друго по-бездомно, по-дрипаво хлапе.
За възрастта му нямам точна цифра,
че животът здраво се е подиграл.
Може би петнайсет..или е пораснал,
хвърлен в безизходица,охулен, недоял.
Гледам го, а в мене бунт назрява-
сълзите с мечове бодат.
Без постеля, без опора
 пак поема скитника по кален път...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно, но реално и красиво казано!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...