Sep 15, 2004, 7:25 PM

Гледка от прозореца

  Poetry
1.2K 0 1
През прозореца го виждам-дрипав.
Рови в контейнера, нещо дрънчи..
Тежки ръждиви окови , врязани
 в нечии крака...Как вали...
Дали ще си намери нещо
или прегърбен ще се понесе
към следващата яма,проверявана горещо
от друго по-бездомно, по-дрипаво хлапе.
За възрастта му нямам точна цифра,
че животът здраво се е подиграл.
Може би петнайсет..или е пораснал,
хвърлен в безизходица,охулен, недоял.
Гледам го, а в мене бунт назрява-
сълзите с мечове бодат.
Без постеля, без опора
 пак поема скитника по кален път...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно, но реално и красиво казано!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...