Гледка от прозореца
През прозореца го виждам-дрипав.
Рови в контейнера, нещо дрънчи..
Тежки ръждиви окови , врязани
в нечии крака...Как вали...
Дали ще си намери нещо
или прегърбен ще се понесе
към следващата яма,проверявана горещо
от друго по-бездомно, по-дрипаво хлапе.
За възрастта му нямам точна цифра,
че животът здраво се е подиграл.
Може би петнайсет..или е пораснал,
хвърлен в безизходица,охулен, недоял.
Гледам го, а в мене бунт назрява-
сълзите с мечове бодат.
Без постеля, без опора
пак поема скитника по кален път...
Рови в контейнера, нещо дрънчи..
Тежки ръждиви окови , врязани
в нечии крака...Как вали...
Дали ще си намери нещо
или прегърбен ще се понесе
към следващата яма,проверявана горещо
от друго по-бездомно, по-дрипаво хлапе.
За възрастта му нямам точна цифра,
че животът здраво се е подиграл.
Може би петнайсет..или е пораснал,
хвърлен в безизходица,охулен, недоял.
Гледам го, а в мене бунт назрява-
сълзите с мечове бодат.
Без постеля, без опора
пак поема скитника по кален път...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
