Като мълния проблесна чувство неприятно
и тътен проглушителен отекна, но само в мене, вероятно.
Не си ми длъжен... Не съм ти длъжна...
И двамата сме гледка тъжна.
Но, разбираш ли, така се получава -
единият все взима, другият все дава...
И без значение кога, какво, защо...
Сега - било какво било.
© Александрина Балабанова Все права защищены