30 sept 2014, 9:56

Гледка тъжна

1.1K 0 4

Като мълния проблесна чувство неприятно

 и тътен проглушителен отекна, но само в мене, вероятно.

Не си ми длъжен... Не съм ти длъжна...

И двамата сме гледка тъжна.

Но, разбираш ли, така се получава - 

единият все взима, другият все дава...

И без значение кога, какво, защо...

Сега - било какво било.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александрина Балабанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • харесах!
  • добре дошла, хубаво момиче с две тъжни стихотворения, които разкриват за мен вътрешната ти красота и чувствителност, бъди здрава и успехи
  • Ами хубав стих, жалко за раздялата!
  • С малко думи много си казала - стига, който чете, да може да чете и между редовете.Категорична и силна позиция - отстояване на своето!
    Любовта, която е вътре в тебе все още прозира,но творбата ти е хубава и аз ще я оценя най-високо! Поздрав и успех!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...