Като мълния проблесна чувство неприятно
и тътен проглушителен отекна, но само в мене, вероятно.
Не си ми длъжен... Не съм ти длъжна...
И двамата сме гледка тъжна.
Но, разбираш ли, така се получава -
единият все взима, другият все дава...
И без значение кога, какво, защо...
Сега - било какво било.
© Александрина Балабанова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
