30.09.2014 г., 9:56

Гледка тъжна

1.1K 0 4

Като мълния проблесна чувство неприятно

 и тътен проглушителен отекна, но само в мене, вероятно.

Не си ми длъжен... Не съм ти длъжна...

И двамата сме гледка тъжна.

Но, разбираш ли, така се получава - 

единият все взима, другият все дава...

И без значение кога, какво, защо...

Сега - било какво било.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александрина Балабанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • харесах!
  • добре дошла, хубаво момиче с две тъжни стихотворения, които разкриват за мен вътрешната ти красота и чувствителност, бъди здрава и успехи
  • Ами хубав стих, жалко за раздялата!
  • С малко думи много си казала - стига, който чете, да може да чете и между редовете.Категорична и силна позиция - отстояване на своето!
    Любовта, която е вътре в тебе все още прозира,но творбата ти е хубава и аз ще я оценя най-високо! Поздрав и успех!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....