valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
22 мая 2021 г., 22:12

Глуха светлина 

  Поэзия
204 1 3


Върху глухарчетата, слънцето лежи,
а глухотата топли небесата.
Подухва вятър. Пръскат се лъчи.
Покрива се с глухарчета, земята.

И глухотата почва да личи
от утрото до залеза пожарен
в посърнали от звуците очи,
които глухонямо разговарят.

Но слънцето прозира също там.
Макар и глуха светлината прáи.
Очи като смълчан човешки храм
в който са заселени глухари.

Малки парашутчета летят
и глухотата пръскат като семе.
Макар и слънчев, глух е тоя свят
за дребните, човешките проблеми.

Така е долу... Горе все гърми,
но пълно е с глухарчета полето.
Глухи мисли, слънчеви мечти...
Вятърът, сеяч е общо взето.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??