Глуха светлина
Върху глухарчетата, слънцето лежи,
а глухотата топли небесата.
Подухва вятър. Пръскат се лъчи.
Покрива се с глухарчета, земята.
И глухотата почва да личи
от утрото до залеза пожарен
в посърнали от звуците очи,
които глухонямо разговарят.
Но слънцето прозира също там.
Макар и глуха светлината прáи.
Очи като смълчан човешки храм
в който са заселени глухари.
Малки парашутчета летят
и глухотата пръскат като семе.
Макар и слънчев, глух е тоя свят
за дребните, човешките проблеми.
Така е долу... Горе все гърми,
но пълно е с глухарчета полето.
Глухи мисли, слънчеви мечти...
Вятърът, сеяч е общо взето.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
