valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
May 22, 2021, 10:12 PM

Глуха светлина 

  Poetry
199 1 3


Върху глухарчетата, слънцето лежи,
а глухотата топли небесата.
Подухва вятър. Пръскат се лъчи.
Покрива се с глухарчета, земята.

И глухотата почва да личи
от утрото до залеза пожарен
в посърнали от звуците очи,
които глухонямо разговарят.

Но слънцето прозира също там.
Макар и глуха светлината прáи.
Очи като смълчан човешки храм
в който са заселени глухари.

Малки парашутчета летят
и глухотата пръскат като семе.
Макар и слънчев, глух е тоя свят
за дребните, човешките проблеми.

Така е долу... Горе все гърми,
но пълно е с глухарчета полето.
Глухи мисли, слънчеви мечти...
Вятърът, сеяч е общо взето.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??