Глухи обещания
720
0
1
Глухи обещания и тази нощ редиш.
Нима си мислиш, че отново ще повярвам?
Лъжите как успяваш да си ги простиш?
Не ти ли омръзна отново и отново да ги повтаряш?
Преди си мислех, че си различен
и вярвах в онази дума, която много хора не обичат.
Намразих себе си, че те обичам,
а пред тебе винаги отричах.
За тебе цяла в рани бих се покрила
и без това сърцето ти не съм покорила.
Бих страдала, за теб,
но ти не заслужаваш да съм мила.
До тук! Достатъчно се молих.
И колко ли мечти не пропилях.
Живота си с години аз отложих,
за да страдам за теб и да живея със страх.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Полина Петкова Все права защищены
