Глухи обещания и тази нощ редиш.

Нима си мислиш, че отново ще повярвам?

Лъжите как успяваш да си ги простиш?

Не ти ли омръзна отново и отново да ги повтаряш?

Преди си мислех, че си различен

и вярвах в онази дума, която много хора не обичат.

Намразих себе си, че те обичам,

а пред  тебе винаги отричах.

За тебе цяла в рани бих се покрила

и без това сърцето ти не съм покорила.

Бих страдала, за теб,

но ти не заслужаваш да съм мила.

До тук! Достатъчно се молих.

И колко ли мечти не пропилях.

Живота си с години аз отложих,

за да страдам за теб и да живея със страх.