16 февр. 2010 г., 11:13

Глухоняма е все

660 0 1

Със снимката ти си говоря,

обяснявам ù всичко на нея.

И как е било и какво точно искам,

но на отговор аз не разчитам.

 

Така по-лесно е, тя си мълчи,

не пита, не спори, само с очи.

Гледа пронизващо в мене сега,

какво ли си мисли, мож’ ли разбра?!

 

Ето го вече - месец измина,

а тя все мълчи ли, мълчи.

Дали потребности и тя си ги има,

ела вместо нея и всичко кажи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...