16.02.2010 г., 11:13 ч.

Глухоняма е все 

  Поезия
560 0 1
Със снимката ти си говоря,
обяснявам ù всичко на нея.
И как е било и какво точно искам,
но на отговор аз не разчитам.
Така по-лесно е, тя си мълчи,
не пита, не спори, само с очи.
Гледа пронизващо в мене сега,
какво ли си мисли, мож’ ли разбра?!
Ето го вече - месец измина,
а тя все мълчи ли, мълчи.
Дали потребности и тя си ги има,
ела вместо нея и всичко кажи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Предложения
: ??:??