16.02.2010 г., 11:13

Глухоняма е все

656 0 1

Със снимката ти си говоря,

обяснявам ù всичко на нея.

И как е било и какво точно искам,

но на отговор аз не разчитам.

 

Така по-лесно е, тя си мълчи,

не пита, не спори, само с очи.

Гледа пронизващо в мене сега,

какво ли си мисли, мож’ ли разбра?!

 

Ето го вече - месец измина,

а тя все мълчи ли, мълчи.

Дали потребности и тя си ги има,

ела вместо нея и всичко кажи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...