Със снимката ти си говоря,
обяснявам ù всичко на нея.
И как е било и какво точно искам,
но на отговор аз не разчитам.
Така по-лесно е, тя си мълчи,
не пита, не спори, само с очи.
Гледа пронизващо в мене сега,
какво ли си мисли, мож’ ли разбра?!
Ето го вече - месец измина,
а тя все мълчи ли, мълчи.
Дали потребности и тя си ги има,
ела вместо нея и всичко кажи.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
