Със снимката ти си говоря,
обяснявам ù всичко на нея.
И как е било и какво точно искам,
но на отговор аз не разчитам.
Така по-лесно е, тя си мълчи,
не пита, не спори, само с очи.
Гледа пронизващо в мене сега,
какво ли си мисли, мож’ ли разбра?!
Ето го вече - месец измина,
а тя все мълчи ли, мълчи.
Дали потребности и тя си ги има,
ела вместо нея и всичко кажи.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
