Глупачка...
Кой успя да разбие сърцето ти?
Кой успя да пробие прикритието ти
и да стреля... толкова точно?
Струваше ли си?
Искаше ли го?
Искаш ли го пак?
Оставяш всичко на времето,
то да изчисти остатъците,
а ти седиш и се оглеждаш в луната.
Глупачка.
Каква глупачка си.
Никога няма да се научиш.
Твоите ненужни страхове
едва ли някога ще свършат.
Сгрешила си от самото начало
и сега е безполезно
да говориш на огледалото,
което не знае коя си ти.
Глупачка.
Докога ще си мислиш, че си добре?
Очите ти се измориха да гледат
от толкова много сълзи.
Сърцето ти се умори да обича,
от толкова много болки.
Разочарована, от това,
което никога не е било.
Колко си глупава само.
Къде отиде усмивката ти;
смеха ти?
На кого ги подари?
Дори и боговете те мразят,
заради това, което си;
което направи;
заради глупостта ти.
По-глупава от теб, знай,
едва ли ще намериш...
поздрави на всички влезли тук =)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сюзън Смърт Все права защищены
