sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
7 мая 2010 г., 20:23

Глупачка... 

  Поэзия » Другая
1393 1 6

Кой успя да разбие сърцето ти?

Кой успя да пробие прикритието ти

и да стреля... толкова точно?

Струваше ли си?

Искаше ли го?

Искаш ли го пак?

Оставяш всичко на времето,

то да изчисти остатъците,

а ти седиш и се оглеждаш в луната.

Глупачка.

Каква глупачка си.

Никога няма да се научиш.

Твоите ненужни страхове

едва ли някога ще свършат.

Сгрешила си от самото начало

и сега е безполезно

да говориш на огледалото,

което не знае коя си ти.

Глупачка.

Докога ще си мислиш, че си добре?

Очите ти се измориха да гледат

от толкова много сълзи.

Сърцето ти се умори да обича,

от толкова много болки.

Разочарована, от това,

което никога не е било.

Колко си глупава само.

Къде отиде усмивката ти;

смеха ти?

На кого ги подари?

Дори и боговете те мразят,

заради това, което си;

което направи;

заради глупостта ти.

По-глупава от теб, знай,

едва ли ще намериш...

 

 

                                                                                                                            поздрави на всички
=)

© Сюзън Смърт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тогава и аз съм глупачка... не, по-скоро непоправим идеалист. Е, винаги има надежда... Тази вяра не ни прави глупави.
  • Тя ви обича.
    Тя ще се опита да продължи да живее както досега и да не се чувства зле, заради неща, които никога не са се случили.
    Тя ви подарява една усмивка.
  • !!!
  • но тя е глупачка, защото позволява това да се случва отново.. защото си мисли, че този път ще е различно и няма да и се налага да събира сърцето си на части.. тя е глупачка, защото обича и се надява.. защото не се отказва да вярва, че еднообразието ще се промени... как може да е толкова глупава.. да слуша песни, в които момчета се обесняват в любов на своите момичета и да си мисли, че пеят за нея.. глупачка, глупачка, глупачка...
  • Това е монолог, може би,... на една глупачка. (Не визирам автора.)
    Няма смисъл от това себеобвинение! Продължавай напред, вече знаеш, поне, какво да не правиш!
  • Не е глупачка някоя, на която веднъж разбият сърцето, а онази, която допусне това да се случи повторно.
    Това не е стих, а емоция. Липсва ти развитие- оттук- нататък?
Предложения
: ??:??