Глупаво ще бъде, ако ти простя!
Наивно ще бъде, ако вярвам
чe, може да възкръсне любовта!
Такава бях преди... наивна и в това сгреших.. Не биваше да ти се доверявам още по-малко сърцето свое да ти подарявам. Защо всеки път страдам в любовта? Навярно не съм срещанала още сродната си душа. Толкова бях уверена, че си ти, докато не излязоха наяве безбройните ти лъжи... мисълта за теб ме наранява, искам да те мразя но сърцето ми го забранява. Как да те прогоня от своите мисли и от своето сърце след като още ме изгарят следите по тялото ми от твоите ръце?... Май завинаги в мене ще останеш ти, но не в сърцето ми, а в моите сълзи...