9 апр. 2013 г., 21:12

Глупидон

950 0 0

Глупидон


Мъничък, крилат галфон,
винаги носи лък и стрели.

Да позна, това е Купидон

и от него всички се криели.

 

Та това е нашият герой,

който стреля напосоки.

Говори се, че кривоглед е той

и не подбира ниски и високи.

 

Ето, пак опъва тетивата,

пуска пръчката със остър връх.

И изострят ти се сетивата,

изведнъж спира твоят дъх.

 

От тази негова отрова
в корема се появяват пеперуди.
Които карат ни да бъдем луди,
така белята е готова.

 

То хубаво, уцелва ме стрелата,

но поне с нея да имаше наръчник.

А не да объркаме нещата

и после дните да са мъчни.

 

Трябва да стане по-добър във своя занаят,

че след всяка негова постъпка

винаги ми се завива свят,

а на сърцето слагам нова кръпка.

 

Отсега Купидоне, да ти се не знае,

давай на хората подсказки,

като стреляш не бъди нехаен

и гледай резултатът да е дълготраен.

 

 

08.04.2013 г.

В.Николов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...