9 апр. 2013 г., 21:12

Глупидон

955 0 0

Глупидон


Мъничък, крилат галфон,
винаги носи лък и стрели.

Да позна, това е Купидон

и от него всички се криели.

 

Та това е нашият герой,

който стреля напосоки.

Говори се, че кривоглед е той

и не подбира ниски и високи.

 

Ето, пак опъва тетивата,

пуска пръчката със остър връх.

И изострят ти се сетивата,

изведнъж спира твоят дъх.

 

От тази негова отрова
в корема се появяват пеперуди.
Които карат ни да бъдем луди,
така белята е готова.

 

То хубаво, уцелва ме стрелата,

но поне с нея да имаше наръчник.

А не да объркаме нещата

и после дните да са мъчни.

 

Трябва да стане по-добър във своя занаят,

че след всяка негова постъпка

винаги ми се завива свят,

а на сърцето слагам нова кръпка.

 

Отсега Купидоне, да ти се не знае,

давай на хората подсказки,

като стреляш не бъди нехаен

и гледай резултатът да е дълготраен.

 

 

08.04.2013 г.

В.Николов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...