9.04.2013 г., 21:12

Глупидон

949 0 0

Глупидон


Мъничък, крилат галфон,
винаги носи лък и стрели.

Да позна, това е Купидон

и от него всички се криели.

 

Та това е нашият герой,

който стреля напосоки.

Говори се, че кривоглед е той

и не подбира ниски и високи.

 

Ето, пак опъва тетивата,

пуска пръчката със остър връх.

И изострят ти се сетивата,

изведнъж спира твоят дъх.

 

От тази негова отрова
в корема се появяват пеперуди.
Които карат ни да бъдем луди,
така белята е готова.

 

То хубаво, уцелва ме стрелата,

но поне с нея да имаше наръчник.

А не да объркаме нещата

и после дните да са мъчни.

 

Трябва да стане по-добър във своя занаят,

че след всяка негова постъпка

винаги ми се завива свят,

а на сърцето слагам нова кръпка.

 

Отсега Купидоне, да ти се не знае,

давай на хората подсказки,

като стреляш не бъди нехаен

и гледай резултатът да е дълготраен.

 

 

08.04.2013 г.

В.Николов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...