Вече не боли... претръпват думите,
с беглото „здравей” се разминаваме.
Вече не мълчим - мълчат куршумите,
раната не пари без загряване.

Вече съм скалиста като статуя -
смес инат със мъничко решителност.
Чакам пак да кацнеш на ръката ми,
за да полетя... без въпросителни.

Вече съм стена... зад нея нищото.
Толкова градих, че няма изходи,
хвърлих всички брави на бунището,
само теб оставих... върху листа си.

Вече няма никой... само двама сме.
Чакам онзи знак на скрита нежност.
Съхне в мен животът без отдаване -
глътчица любов ми дай... последно.