Глътка обич

Изгубиш ли се, търсиш се в очите ми.

В огнището догаряш ,като бъдник.

Жарава страстна,лумва във душите ни.

една жена прекресна ни е съдника.

Откривам спомен в песните на птиците,

в гласа любим, във жажда на река.

Поля зелени носят ти зениците.

Звездите влюбени във тебе до една.

Ще бъдеш с мен, а няма да те имам.

Откривам смисъл в грешното обичане.

По-непокорна, огнена, незрима...

Ти-нежна песен, ти-вещерско наричане...

На тежко вино взела лудостта,

стаена, като клетвен благослов,

обречена на страст, на красота,

ти дните ми изпълни със любов...

Обич грешна, крита и отричана.

Устни недолюбени и длани.

Мъж, омаян, от жена обичаща.

Цвете диво, грешно и желано...

Чаша с вино в моето смрачаване,

дъжд нарича хиляди желания.

Глътка обич, чак до зазоряване.

Пита -недопита и желана...