Aug 21, 2019, 7:38 AM

Глътка обич

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Изгубиш ли се, търсиш се в очите ми.

В огнището догаряш ,като бъдник.

Жарава страстна,лумва във душите ни.

една жена прекресна ни е съдника.

 

Откривам спомен в песните на птиците,

в гласа любим, във жажда на река.

Поля зелени носят ти зениците.

Звездите влюбени във тебе до една.

 

Ще бъдеш с мен, а няма да те имам.

Откривам смисъл в грешното обичане.

По-непокорна, огнена, незрима...

Ти-нежна песен, ти-вещерско наричане...

 

На тежко вино взела лудостта,

стаена, като клетвен благослов,

обречена на страст, на красота,

ти дните ми изпълни със любов...

 

Обич грешна, крита и отричана.

Устни недолюбени и длани.

Мъж, омаян, от жена обичаща.

Цвете диво, грешно и желано...

 

Чаша с вино в моето смрачаване,

дъжд нарича хиляди желания.

Глътка обич, чак до зазоряване.

Пита -недопита и желана...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...