Aug 21, 2019, 7:38 AM

Глътка обич

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Изгубиш ли се, търсиш се в очите ми.

В огнището догаряш ,като бъдник.

Жарава страстна,лумва във душите ни.

една жена прекресна ни е съдника.

 

Откривам спомен в песните на птиците,

в гласа любим, във жажда на река.

Поля зелени носят ти зениците.

Звездите влюбени във тебе до една.

 

Ще бъдеш с мен, а няма да те имам.

Откривам смисъл в грешното обичане.

По-непокорна, огнена, незрима...

Ти-нежна песен, ти-вещерско наричане...

 

На тежко вино взела лудостта,

стаена, като клетвен благослов,

обречена на страст, на красота,

ти дните ми изпълни със любов...

 

Обич грешна, крита и отричана.

Устни недолюбени и длани.

Мъж, омаян, от жена обичаща.

Цвете диво, грешно и желано...

 

Чаша с вино в моето смрачаване,

дъжд нарича хиляди желания.

Глътка обич, чак до зазоряване.

Пита -недопита и желана...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....