Притискам се
с последното кротко танго,
отвързвам свободата си усукана -
оставам гола -
с тихата си лудост и
съмнението
дали тишината догонва
звезден лъч...
Будна въздишка
гребе глътка небе,
очите ми налива с нови ритми
за нежност и
палуване...
Пак ли
да те измислям,
чудовище....обичано...
© Дима Все права защищены