Глътка светлина
Изгарям вечер във очакване.
Потрепва счупено крилце...
Така ли ще си ида, непогалена,
в простора - вечното Небе?
Щастлива съм, че там плът няма.
Че ласки аз жадувах цял живот...
Събирах ги на късчета и, онемяла,
заключвах ги в свещен Кивот...
Така дочаквах "битките" на дните.
Търкалящи се камъни редях.
Зазидвах ги в стените на мечтите,
с пресъхнали до кръв очи копнях...
И тъжна като Пенелопа, чаках
да стане чудото на хоризонта тих.
Съдбата друго мислеше обаче...
Мечтите скътах, притаих.
И в залеза, приседнала смирено,
отпивам глътка светлина
от звездното, останало във мене,
на близките дарявам добрина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Криси Все права защищены
