Индиана (Криси) Индиана (Криси)
1 218
Mar 11, 2008, 2:44 PM

Глътка светлина

  Poetry » Love
880 0 20

 

 

Изгарям вечер във очакване.

Потрепва счупено крилце...

Така ли ще си ида, непогалена,

в простора - вечното Небе?

Щастлива съм, че там плът няма.

Че ласки аз жадувах цял живот...

Събирах ги на късчета и, онемяла,

заключвах ги в свещен Кивот...

Така дочаквах "битките" на дните.

Търкалящи се камъни редях.

Зазидвах ги в стените на мечтите,

с пресъхнали до кръв очи копнях...

И тъжна като Пенелопа, чаках

да стане чудото на хоризонта тих.

Съдбата друго мислеше обаче...

Мечтите скътах, притаих.

И в залеза, приседнала смирено,

отпивам глътка светлина

от звездното, останало във мене,

на близките дарявам добрина...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Napolitano (Валентин Желязков)
    Napolitano (Валентин Желязков)
    Много е болезнено! Отчайващо даже! Но пък много красиво поднесено. Стиха е страхотен.
  • Nando (Георги Зафиров)
    Nando (Георги Зафиров)
    Надеждата винаги стои някъде... но никога не умира
    Страхотен стих! Поздрав Криси!
  • аннавлад (Анна Дюлгерова)
    аннавлад (Анна Дюлгерова)
    Не всеки може да дарява добрина, а на теб ти е дадено! Прекрасен е стихът ти!
  • ниана (Нина Сименова)
    ниана (Нина Сименова)
    Звездното
    в теб...
    Много е!!!
    Добра и светла е душата ти!

    Благодаря ти за
    глътките светлина,
    които пия от
    твоите стихове!
  • пинда.св (Стоян Владов)
    пинда.св (Стоян Владов)
    Не всеки може да дарява добрина.Прекрасен стих.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0