Mar 11, 2008, 2:44 PM

Глътка светлина

  Poetry » Love
886 0 20

 

 

Изгарям вечер във очакване.

Потрепва счупено крилце...

Така ли ще си ида, непогалена,

в простора - вечното Небе?

Щастлива съм, че там плът няма.

Че ласки аз жадувах цял живот...

Събирах ги на късчета и, онемяла,

заключвах ги в свещен Кивот...

Така дочаквах "битките" на дните.

Търкалящи се камъни редях.

Зазидвах ги в стените на мечтите,

с пресъхнали до кръв очи копнях...

И тъжна като Пенелопа, чаках

да стане чудото на хоризонта тих.

Съдбата друго мислеше обаче...

Мечтите скътах, притаих.

И в залеза, приседнала смирено,

отпивам глътка светлина

от звездното, останало във мене,

на близките дарявам добрина...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е болезнено! Отчайващо даже! Но пък много красиво поднесено. Стиха е страхотен.
  • Надеждата винаги стои някъде... но никога не умира
    Страхотен стих! Поздрав Криси!
  • Не всеки може да дарява добрина, а на теб ти е дадено! Прекрасен е стихът ти!
  • Звездното
    в теб...
    Много е!!!
    Добра и светла е душата ти!

    Благодаря ти за
    глътките светлина,
    които пия от
    твоите стихове!
  • Не всеки може да дарява добрина.Прекрасен стих.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...