Индиана (Криси)
216 7914
11.03.2008 г., 14:44 ч.

Глътка светлина 

  Поезия » Любовна
739 0 20

 

 

Изгарям вечер във очакване.

Потрепва счупено крилце...

Така ли ще си ида, непогалена,

в простора - вечното Небе?

Щастлива съм, че там плът няма.

Че ласки аз жадувах цял живот...

Събирах ги на късчета и, онемяла,

заключвах ги в свещен Кивот...

Така дочаквах "битките" на дните.

Търкалящи се камъни редях.

Зазидвах ги в стените на мечтите,

с пресъхнали до кръв очи копнях...

И тъжна като Пенелопа, чаках

да стане чудото на хоризонта тих.

Съдбата друго мислеше обаче...

Мечтите скътах, притаих.

И в залеза, приседнала смирено,

отпивам глътка светлина

от звездното, останало във мене,

на близките дарявам добрина...

 

© Криси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е болезнено! Отчайващо даже! Но пък много красиво поднесено. Стиха е страхотен.
  • Надеждата винаги стои някъде... но никога не умира
    Страхотен стих! Поздрав Криси!
  • Не всеки може да дарява добрина, а на теб ти е дадено! Прекрасен е стихът ти!
  • Звездното
    в теб...
    Много е!!!
    Добра и светла е душата ти!

    Благодаря ти за
    глътките светлина,
    които пия от
    твоите стихове!
  • Не всеки може да дарява добрина.Прекрасен стих.
  • ,,от звездното, останало във мене,
    на близките дарявам добрина...''

    Усетих я и ти благодаря!
    Поздрави, Криси!


  • Така е!Даряваш, Криси!Прегръдки от мен!
  • Прекрасен стих!Страшно много ми хареса!поздрав!
  • Усетих твойта добрина... Дарявай, дарявай и разпръсквай я над света...
  • чудесна си...затова даряваш добрина!!!
    прегръдки от вълчо,скъпа Криси!!!!
  • Аплодисменти,Криси!
  • Зная,че е трудно,
    но не спирай да се надяваш
    и да даряваш добрина.
    Развълнува ме твоят стих!

  • ''...от звездното, останало във мене,
    на близките дарявам добрина...''
    Продължавай да даряваш добрина,защото ще ти се върне във троен размер!!!
    Прекрасен стих!
  • Прекрасно!
  • Много ме натъжи...но финалът ти е надежда...
    Надеждата е винаги с нас...мила Криси...
    Пишеш страшно вълнуващо! с много обич.
  • И в залеза, приседнала смирено,

    отпивам глътка светлина

    от звездното, останало във мене,

    на близките дарявам добрина...


    Не се предавай залезно на здрача - прочети си го пак...
    С обич за тебе, Криси!
  • Прекрасен стих, Криси!!!
    Много нежен и много красиво!!!
    Поздравления!!!
  • Прегръщам те! Стопли ме с този стих!
  • Ти си ни звездичка, така че още мнооого добро имаш да даряваш!
    Прекрасен стих,Криси!
    Прегръщам те!
  • Винаги има надежда!Нали тя ни крепи в трудни мигове?
    Не спирай да се надяваш !!
    Поздрави ,Криси!
Предложения
: ??:??