Глътка светлина
Изгарям вечер във очакване.
Потрепва счупено крилце...
Така ли ще си ида, непогалена,
в простора - вечното Небе?
Щастлива съм, че там плът няма.
Че ласки аз жадувах цял живот...
Събирах ги на късчета и, онемяла,
заключвах ги в свещен Кивот...
Така дочаквах "битките" на дните.
Търкалящи се камъни редях.
Зазидвах ги в стените на мечтите,
с пресъхнали до кръв очи копнях...
И тъжна като Пенелопа, чаках
да стане чудото на хоризонта тих.
Съдбата друго мислеше обаче...
Мечтите скътах, притаих.
И в залеза, приседнала смирено,
отпивам глътка светлина
от звездното, останало във мене,
на близките дарявам добрина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
