Изгарям вечер във очакване.
Потрепва счупено крилце...
Така ли ще си ида, непогалена,
в простора - вечното Небе?
Щастлива съм, че там плът няма.
Че ласки аз жадувах цял живот...
Събирах ги на късчета и, онемяла,
заключвах ги в свещен Кивот...
Така дочаквах "битките" на дните.
Търкалящи се камъни редях.
Зазидвах ги в стените на мечтите,
с пресъхнали до кръв очи копнях... ...