Глътки

botyo (Бойко Беров)
194 337

4 мар. 2015 г., 22:15

Поэзия » Философская

373 0 2

Глътки

Пари не се научих да броя,

не се научих и да получавам,

каквото ми подхвърляше света,

с това се забавлявах.

Но имах волността на птица

и лекокрила свобода –

да литна от ръждясалата жица

и да се мърлям във калта.

Да пея донасита със щурците,

в безкрайна утринна роса –

цветята да са ми дворците,

с които не усещах самота.

И слънцето за мен да грее

както за никой друг сега,

защото аз единствено умеех

и умея - да пия слънчева вода.

ботьо