Глътки
537
0
2
Глътки
Пари не се научих да броя,
не се научих и да получавам,
каквото ми подхвърляше света,
с това се забавлявах.
Но имах волността на птица
и лекокрила свобода –
да литна от ръждясалата жица
и да се мърлям във калта.
Да пея донасита със щурците,
в безкрайна утринна роса –
цветята да са ми дворците,
с които не усещах самота.
И слънцето за мен да грее
както за никой друг сега,
защото аз единствено умеех
и умея - да пия слънчева вода.
ботьо
© Бойко Беров All rights reserved.
