botyo (Бойко Беров)
194 337
4.03.2015 г., 22:15 ч.

Глътки 

  Поезия » Философска
374 0 2

 

Глътки

 

Пари не се научих да броя,

не се научих и да получавам,

каквото ми подхвърляше света,

с това се забавлявах.

 

Но имах волността на птица

и лекокрила свобода –

да литна от ръждясалата жица

и да се мърлям във калта.

 

Да пея донасита със щурците,

в безкрайна утринна роса –

цветята да са ми дворците,

с които не усещах самота.

 

И слънцето за мен да грее

както за никой друг сега,

защото аз единствено умеех

и умея - да пия слънчева вода.

 

ботьо

© Бойко Беров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??