diesto (Данаил Антонов)
1039 617
9 февр. 2020 г., 07:40

Глътки дъжд 

  Поэзия » Любовная, Философская
622 3 2


Недей да ме намираш в този стих!
(Не ме търси изобщо. Мен ме няма. )
Ще бъда, по-изчезнал и от миг,
във който се отмива морска пяна.
Понеже ти си адски надалече,
и аз не зная как вали дъжда ти,
дано се извалиш. (Не ще ми пречи.) 
И облачна, аз бих те напрегръщал. 
Но ти не тръгна. Някой ти подшушна? 
Че аз си заминавам. Още утре. 
Така се уморих! До Тебе всъщност. 
Преди това на всяка ѝ се сбъднах... 
Оставям във пръстта, следи от стъпки, 
а локвите от вълчите ми лапи 
не са сълзи, а просто дъжд на глътки, 
с каквито все отпивам любовта ти. 
Случайно ако минеш, прочети 
или попитай колко дълго те очаквах. 
Смениха се два ката борови игли. 
И вече само зима е в душата ми... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??