Глътки дъжд
Недей да ме намираш в този стих!
(Не ме търси изобщо. Мен ме няма. )
Ще бъда, по-изчезнал и от миг,
във който се отмива морска пяна.
Понеже ти си адски надалече,
и аз не зная как вали дъжда ти,
дано се извалиш. (Не ще ми пречи.)
И облачна, аз бих те напрегръщал.
Но ти не тръгна. Някой ти подшушна?
Че аз си заминавам. Още утре.
Така се уморих! До Тебе всъщност.
Преди това на всяка ѝ се сбъднах...
Оставям във пръстта, следи от стъпки,
а локвите от вълчите ми лапи
не са сълзи, а просто дъжд на глътки,
с каквито все отпивам любовта ти.
Случайно ако минеш, прочети
или попитай колко дълго те очаквах.
Смениха се два ката борови игли.
И вече само зима е в душата ми...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
