Живея с паяк -
паякът във мен,
тъчащ вселената...
слънцата...
материята тъмна - моят ден.
И факлите на мисълта
огряват пак душата -
сребрист тунел
удобно разположен. -
Наутилус в дълбини
с мариански писъци
тревожни...
Животът е гмуркач.
Без кислород
потъва към небе беззвездно.
Татуировка варварска
върху
змия мистична сред безкрая...
И към отвъдностите устремен,
откривам себе си -
последен мохикан,
затворен в земна раковина...
на бъдещето звездолет,
ковчегът Ноев
вдън космическа пустиня ...
© Младен Мисана Все права защищены
Поздравявам те!