10 февр. 2023 г., 20:37

Гмуркачът

1.1K 9 4

Живея с паяк -
паякът във мен,
тъчащ вселената...
слънцата...
материята тъмна - моят ден.
И факлите на мисълта
огряват пак душата -
сребрист тунел
удобно разположен. -
Наутилус в дълбини
с мариански писъци
тревожни...
Животът е гмуркач.
Без кислород
потъва към небе беззвездно.
Татуировка варварска
върху
змия мистична сред безкрая...
И към отвъдностите устремен,
откривам себе си -
последен мохикан,
затворен в земна раковина...
на бъдещето звездолет,
ковчегът Ноев
вдън космическа пустиня ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Надълбоко си се гмурнал.
    Поздравявам те!
  • За да се напише такъв дълбок стих, е нужно, да се вгледаш в себе си, до предела на душата. Ти си го постигнал, за да се чувстваш по този начин. Насладих се, Младен! Бъди все така проникновен!
  • Като последен мохикан в звездния Ноев ковчег! Поздравления!
  • Видях себеси...Поздравления,Приятелю!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...