10.02.2023 г., 20:37

Гмуркачът

1.1K 9 4

Живея с паяк -
паякът във мен,
тъчащ вселената...
слънцата...
материята тъмна - моят ден.
И факлите на мисълта
огряват пак душата -
сребрист тунел
удобно разположен. -
Наутилус в дълбини
с мариански писъци
тревожни...
Животът е гмуркач.
Без кислород
потъва към небе беззвездно.
Татуировка варварска
върху
змия мистична сред безкрая...
И към отвъдностите устремен,
откривам себе си -
последен мохикан,
затворен в земна раковина...
на бъдещето звездолет,
ковчегът Ноев
вдън космическа пустиня ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надълбоко си се гмурнал.
    Поздравявам те!
  • За да се напише такъв дълбок стих, е нужно, да се вгледаш в себе си, до предела на душата. Ти си го постигнал, за да се чувстваш по този начин. Насладих се, Младен! Бъди все така проникновен!
  • Като последен мохикан в звездния Ноев ковчег! Поздравления!
  • Видях себеси...Поздравления,Приятелю!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...