vega666 (Младен Мисана)
1549 14295
10.02.2023 г., 20:37 ч.

Гмуркачът 

  Поезия
548 9 6

Живея с паяк -
паякът във мен,
тъчащ вселената...
слънцата...
материята тъмна - моят ден.
И факлите на мисълта
огряват пак душата -
сребрист тунел
удобно разположен. -
Наутилус в дълбини
с мариански писъци
тревожни...
Животът е гмуркач.
Без кислород
потъва към небе беззвездно.
Татуировка варварска
върху
змия мистична сред безкрая...
И към отвъдностите устремен,
откривам себе си -
последен мохикан,
затворен в земна раковина...
на бъдещето звездолет,
ковчегът Ноев
вдън космическа пустиня ...

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Надълбоко си се гмурнал.
    Поздравявам те!
  • Всъщност, важен е не пътят, а дали успяваме да откриваме и преоткриваме себе си. Но ти си го казал далеч по - образно, красиво! Висш пилотаж е поезията ти, Младене!
  • За да се напише такъв дълбок стих, е нужно, да се вгледаш в себе си, до предела на душата. Ти си го постигнал, за да се чувстваш по този начин. Насладих се, Младен! Бъди все така проникновен!
  • Като последен мохикан в звездния Ноев ковчег! Поздравления!
  • "И към отвъдностите устремен,
    откривам себе си " - силно! Прекрасни образи!
  • Видях себеси...Поздравления,Приятелю!
Предложения
: ??:??