11 июн. 2017 г., 21:05

Гмуркане 

  Поэзия
1146 10 23


Като песен по време на гръм,
като водно мехурче сред пясъци,
се разтапям – и съм, и не съм,
и не помня къде ми е мястото.

 

Свободата е избор с бодли
и е първият трепет на бурята.
Вижте колко красиво боли! –
като скок на сърцето над урвата.

 

После стъпките тичат в захлас 
по ръба на земята, с надеждата
да открият вселенския глас,
в който всеки човек се оглежда.

 

Тишина е последният звук –
като гмуркане в капка крайъгълна.
Някой ден ще си спомня, че тук
любовта прави същите кръгове.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??