Гмуркане
Като песен по време на гръм,
като водно мехурче сред пясъци,
се разтапям – и съм, и не съм,
и не помня къде ми е мястото.
Свободата е избор с бодли
и е първият трепет на бурята.
Вижте колко красиво боли! –
като скок на сърцето над урвата.
После стъпките тичат в захлас
по ръба на земята, с надеждата
да открият вселенския глас,
в който всеки човек се оглежда.
Тишина е последният звук –
като гмуркане в капка крайъгълна.
Някой ден ще си спомня, че тук
любовта прави същите кръгове.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
