Гмуркане
Като песен по време на гръм,
като водно мехурче сред пясъци,
се разтапям – и съм, и не съм,
и не помня къде ми е мястото.
Свободата е избор с бодли
и е първият трепет на бурята.
Вижте колко красиво боли! –
като скок на сърцето над урвата.
После стъпките тичат в захлас
по ръба на земята, с надеждата
да открият вселенския глас,
в който всеки човек се оглежда.
Тишина е последният звук –
като гмуркане в капка крайъгълна.
Някой ден ще си спомня, че тук
любовта прави същите кръгове.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
