Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
11.06.2017 г., 21:05 ч.

Гмуркане 

  Поезия
1236 10 23


Като песен по време на гръм,
като водно мехурче сред пясъци,
се разтапям – и съм, и не съм,
и не помня къде ми е мястото.

 

Свободата е избор с бодли
и е първият трепет на бурята.
Вижте колко красиво боли! –
като скок на сърцето над урвата.

 

После стъпките тичат в захлас 
по ръба на земята, с надеждата
да открият вселенския глас,
в който всеки човек се оглежда.

 

Тишина е последният звук –
като гмуркане в капка крайъгълна.
Някой ден ще си спомня, че тук
любовта прави същите кръгове.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??