6 июн. 2006 г., 17:42

Гневът на доня Хуанита

1.1K 0 6

Върна се доня Хуанита
от своето село.
Във къщи празно, никой няма,
на масата писмо.

Прочете доня Хуанита,
писмото от чужбина.
Ах, ти, развратник подъл,
при нея ли замина?

А аз сега какво да правя?
Как тука да живея?
Къде да ида да се скрия,
че всеки ми се смее?

Тропа и вика Хуанита
и люто се закани.
Щом дойдеш, ще ти резна
аз мъжкото, Хуане!

Брадата твоя ще оскубя
и рокля ще ти сложа.
От къщи аз ще те изхвърля,
щом тъй ме ти изложи.

Да видя що тогаз ще правиш?
коя ще те прибере?
те мъж ще искат, дон Хуане,
а не любовник - леля!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...