6 jun 2006, 17:42

Гневът на доня Хуанита

  Poesía
1.1K 0 6

Върна се доня Хуанита
от своето село.
Във къщи празно, никой няма,
на масата писмо.

Прочете доня Хуанита,
писмото от чужбина.
Ах, ти, развратник подъл,
при нея ли замина?

А аз сега какво да правя?
Как тука да живея?
Къде да ида да се скрия,
че всеки ми се смее?

Тропа и вика Хуанита
и люто се закани.
Щом дойдеш, ще ти резна
аз мъжкото, Хуане!

Брадата твоя ще оскубя
и рокля ще ти сложа.
От къщи аз ще те изхвърля,
щом тъй ме ти изложи.

Да видя що тогаз ще правиш?
коя ще те прибере?
те мъж ще искат, дон Хуане,
а не любовник - леля!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...