6 jun 2006, 17:42

Гневът на доня Хуанита

  Poesía
1.1K 0 6

Върна се доня Хуанита
от своето село.
Във къщи празно, никой няма,
на масата писмо.

Прочете доня Хуанита,
писмото от чужбина.
Ах, ти, развратник подъл,
при нея ли замина?

А аз сега какво да правя?
Как тука да живея?
Къде да ида да се скрия,
че всеки ми се смее?

Тропа и вика Хуанита
и люто се закани.
Щом дойдеш, ще ти резна
аз мъжкото, Хуане!

Брадата твоя ще оскубя
и рокля ще ти сложа.
От къщи аз ще те изхвърля,
щом тъй ме ти изложи.

Да видя що тогаз ще правиш?
коя ще те прибере?
те мъж ще искат, дон Хуане,
а не любовник - леля!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...