Jun 6, 2006, 5:42 PM

Гневът на доня Хуанита

  Poetry
1.1K 0 6

Върна се доня Хуанита
от своето село.
Във къщи празно, никой няма,
на масата писмо.

Прочете доня Хуанита,
писмото от чужбина.
Ах, ти, развратник подъл,
при нея ли замина?

А аз сега какво да правя?
Как тука да живея?
Къде да ида да се скрия,
че всеки ми се смее?

Тропа и вика Хуанита
и люто се закани.
Щом дойдеш, ще ти резна
аз мъжкото, Хуане!

Брадата твоя ще оскубя
и рокля ще ти сложа.
От къщи аз ще те изхвърля,
щом тъй ме ти изложи.

Да видя що тогаз ще правиш?
коя ще те прибере?
те мъж ще искат, дон Хуане,
а не любовник - леля!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...