Jun 6, 2006, 5:42 PM

Гневът на доня Хуанита

  Poetry
1.1K 0 6

Върна се доня Хуанита
от своето село.
Във къщи празно, никой няма,
на масата писмо.

Прочете доня Хуанита,
писмото от чужбина.
Ах, ти, развратник подъл,
при нея ли замина?

А аз сега какво да правя?
Как тука да живея?
Къде да ида да се скрия,
че всеки ми се смее?

Тропа и вика Хуанита
и люто се закани.
Щом дойдеш, ще ти резна
аз мъжкото, Хуане!

Брадата твоя ще оскубя
и рокля ще ти сложа.
От къщи аз ще те изхвърля,
щом тъй ме ти изложи.

Да видя що тогаз ще правиш?
коя ще те прибере?
те мъж ще искат, дон Хуане,
а не любовник - леля!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...