Няма свраче гнездо на дървото пред прозореца ми,
Няма черно-бели пера, дрезгави крясъци,
Тракане с човка, пляскане с крила,
Няма гнездо, зад решетките е самота.
Пред решетките съм само аз.
Четири стени, плесен, мухлясал хляб,
А отвъд прозореца е целият пъстър свят,
И няма свраче гнездо, няма радост, няма суета.
Вътре в мен бавно загива последната искра.
Само това дърво ми остана, само тая мечта,
И няма свраче гнездо сред клоните, няма весел грак,
И дните ми отмират несъбудени, зад дебелата каменна стена.