27 feb 2016, 10:08  

Гнездо

  Poesía » Otra
595 0 3

Няма свраче гнездо на дървото пред прозореца ми,

Няма черно-бели пера, дрезгави крясъци,

Тракане с човка, пляскане с крила,

Няма гнездо, зад решетките е самота.

 

Пред решетките съм само аз.

Четири стени, плесен, мухлясал хляб,

А отвъд прозореца е целият пъстър свят,

И няма свраче гнездо, няма радост, няма суета.

 

Вътре в мен бавно загива последната искра.

Само това дърво ми остана, само тая мечта,

И няма свраче гнездо сред клоните, няма весел грак,

И дните ми отмират несъбудени, зад дебелата каменна стена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря
  • Въздействаща творба!
  • Картината трябва да се освежи - залавяй се за работа...!!!
    Пред решетките съм само аз.
    Четири стени, плесен, мухлясъл хляб,
    А отвъд прозореца е целият пъстър свят,
    И няма свраче гнездо, няма радост, няма суета.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...