27 feb 2016, 10:08  

Гнездо

  Poesía » Otra
587 0 3

Няма свраче гнездо на дървото пред прозореца ми,

Няма черно-бели пера, дрезгави крясъци,

Тракане с човка, пляскане с крила,

Няма гнездо, зад решетките е самота.

 

Пред решетките съм само аз.

Четири стени, плесен, мухлясал хляб,

А отвъд прозореца е целият пъстър свят,

И няма свраче гнездо, няма радост, няма суета.

 

Вътре в мен бавно загива последната искра.

Само това дърво ми остана, само тая мечта,

И няма свраче гнездо сред клоните, няма весел грак,

И дните ми отмират несъбудени, зад дебелата каменна стена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря
  • Въздействаща творба!
  • Картината трябва да се освежи - залавяй се за работа...!!!
    Пред решетките съм само аз.
    Четири стени, плесен, мухлясъл хляб,
    А отвъд прозореца е целият пъстър свят,
    И няма свраче гнездо, няма радост, няма суета.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....