14 апр. 2013 г., 16:00

Гнездо на охлюв

632 2 1

Гнездо на охлюв

До тука ли бяхме? Казахме много...
Дали бе достатъчно, ти ми кажи!
Аз бавно обичам, бързо не мога,
не искаш да чакаш, без мен продължи...

Върви, щом не можеш? Пътят ти прав е,
и охлювът бърза по своя си начин,
и аз като него се крия във мрака,
на тясна черупка, в която те чакам...

Такъв е животът! Какво си виновна?
Когато те търсих, ти беше орлица,
горда и силна, летиш непокорна,
аз все пълзя, ти родена си птица...

Кога ли ще кацнеш? Кога ще те стигна?
Сякаш се гоним обърнали гръб,
стана ми навик сам да заспивам,
орлицата кацна в гнездото на друг...

А аз ще пълзя със цел и посока,
скрито ще следвам, когато летиш,
и точно, когато най си жестока,
моята черупка със нокти разбий!

Искам да гледам! Нагоре! Небето!
Искам със тебе и аз да летя,
там, където кръжат самолети,
високо, където не свиват гнезда...

Д. Антонов (diester)
09.04.2013

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...