4 янв. 2023 г., 17:27  

Гнездо на отлитнали птици

1.1K 6 17

Този дом е гнездо на отлитнали птици,

много спомени в пазвата скрил.

Тук израснах и гонех мечтите си…

Този дом е самотен и толкова мил.

Тъгата ме води по прашните пътища,

след завоя свива напряко в душата,

мълчаливо ме спира пред родната къща,

там, където вече никой не чака…

Само спомени пази за летните нощи,

за чудни звезди от хармана небесен,

за стъпките боси в себе си носещи,

онази сладка и тиха щурчова песен.

Като сенки в този дом ме посрещат,

накацали спомени по тънките жици.

В гърдите е пареща болка, гореща…

Този дом е гнездо на отлитнали птици.

 

04.01.2023

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мари, радвам се, че отдели време за едно от стихчетата ми! Благодаря!
  • Това усещане много от нас са имали, застанали до вратата на пустия си вече роден дом, но малко са намерили как да го изразят в стихове. Житейското колело е неумолимо, миличка. Прегръщам те с обич!🌹🥰💕
  • Благодаря ти, Райне! Знам, че много добре ме разбираш...
  • Много е хубаво стихотворението ти.
    Имам на подобна тематика:
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/ostavam-14
  • Момчил, удоволствие е да те видя на страничката си! Благодаря ти!
    Нинка, Иржи, Доче, Миночка, благодаря ви, мили момичета! Стоплихте сърцето ми с всяка дума, изречена от вас! Тъжно е, но хубавото е, че тези спомени не умират! Те са частички, без които душите ни няма да бъдат цели!
    Честита Нова година! Бъдете здрави и все така вдъхновени! 💖

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...