4 янв. 2023 г., 17:27  

Гнездо на отлитнали птици

1.1K 6 17

Този дом е гнездо на отлитнали птици,

много спомени в пазвата скрил.

Тук израснах и гонех мечтите си…

Този дом е самотен и толкова мил.

Тъгата ме води по прашните пътища,

след завоя свива напряко в душата,

мълчаливо ме спира пред родната къща,

там, където вече никой не чака…

Само спомени пази за летните нощи,

за чудни звезди от хармана небесен,

за стъпките боси в себе си носещи,

онази сладка и тиха щурчова песен.

Като сенки в този дом ме посрещат,

накацали спомени по тънките жици.

В гърдите е пареща болка, гореща…

Този дом е гнездо на отлитнали птици.

 

04.01.2023

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мари, радвам се, че отдели време за едно от стихчетата ми! Благодаря!
  • Това усещане много от нас са имали, застанали до вратата на пустия си вече роден дом, но малко са намерили как да го изразят в стихове. Житейското колело е неумолимо, миличка. Прегръщам те с обич!🌹🥰💕
  • Благодаря ти, Райне! Знам, че много добре ме разбираш...
  • Много е хубаво стихотворението ти.
    Имам на подобна тематика:
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/ostavam-14
  • Момчил, удоволствие е да те видя на страничката си! Благодаря ти!
    Нинка, Иржи, Доче, Миночка, благодаря ви, мили момичета! Стоплихте сърцето ми с всяка дума, изречена от вас! Тъжно е, но хубавото е, че тези спомени не умират! Те са частички, без които душите ни няма да бъдат цели!
    Честита Нова година! Бъдете здрави и все така вдъхновени! 💖

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...