4.01.2023 г., 17:27  

Гнездо на отлитнали птици

1.1K 6 17

Този дом е гнездо на отлитнали птици,

много спомени в пазвата скрил.

Тук израснах и гонех мечтите си…

Този дом е самотен и толкова мил.

Тъгата ме води по прашните пътища,

след завоя свива напряко в душата,

мълчаливо ме спира пред родната къща,

там, където вече никой не чака…

Само спомени пази за летните нощи,

за чудни звезди от хармана небесен,

за стъпките боси в себе си носещи,

онази сладка и тиха щурчова песен.

Като сенки в този дом ме посрещат,

накацали спомени по тънките жици.

В гърдите е пареща болка, гореща…

Този дом е гнездо на отлитнали птици.

 

04.01.2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мари, радвам се, че отдели време за едно от стихчетата ми! Благодаря!
  • Това усещане много от нас са имали, застанали до вратата на пустия си вече роден дом, но малко са намерили как да го изразят в стихове. Житейското колело е неумолимо, миличка. Прегръщам те с обич!🌹🥰💕
  • Благодаря ти, Райне! Знам, че много добре ме разбираш...
  • Много е хубаво стихотворението ти.
    Имам на подобна тематика:
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/ostavam-14
  • Момчил, удоволствие е да те видя на страничката си! Благодаря ти!
    Нинка, Иржи, Доче, Миночка, благодаря ви, мили момичета! Стоплихте сърцето ми с всяка дума, изречена от вас! Тъжно е, но хубавото е, че тези спомени не умират! Те са частички, без които душите ни няма да бъдат цели!
    Честита Нова година! Бъдете здрави и все така вдъхновени! 💖

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...