малка_любознателка (Маги Петкова)
35 52
8 мар. 2009 г., 16:54

Гняв 

  Поэзия » Другая
556 1 6


За жалост, подвластна съм,
може би още дете,
толкова бясна съм,
как някой радостта ми краде.
Ако можех да избягам
от времето, от всички,
да яхна първия полъх на вятъра,
който спи в небесата
и да избягам далече,
там, където няма да ме откриете.
Без съдници, без погледи,
само аз и безкрая,
който тихо ми шепти,
че всичко ще се оправи.
Така невъзможно звучи,
отчайващо тъжно дори...
и болно сърцето ми страда,
че самотата сега я няма.

© Маги Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • харесах! и противоречивостта в стиха ти също!
  • Самотата е странно нещо - дава много, но отнема всичко
  • Маги, ти се опитваш да избягаш от себе си, а това няма как да стане. Я карай срещу вятъра, но не го "благославяй", защото е неуловим!
  • Винаги има кой да посегне на човешката радост. По-важно е да разбереш защо го прави. Стихотворението върви добре като емоция и форма, но нещо се случва в последния ред на финала и сякаш убягва... Но така мисля само аз и не бива да приемаш забележката ми насериозно. Ти си Авторът! Поздравления!
  • Понякога самотата помага. След нея се чувстваме по-добре. Поздрави!
  • Понякога и на мен ми се иска да избягам и... да се скрия в някоя пещера. Но това е само понякога! Честит празник, Маги! Бъди обичана и желана!!!
Предложения
: ??:??