Гняв
За жалост, подвластна съм,
може би още дете,
толкова бясна съм,
как някой радостта ми краде.
Ако можех да избягам
от времето, от всички,
да яхна първия полъх на вятъра,
който спи в небесата
и да избягам далече,
там, където няма да ме откриете.
Без съдници, без погледи,
само аз и безкрая,
който тихо ми шепти,
че всичко ще се оправи.
Така невъзможно звучи,
отчайващо тъжно дори...
и болно сърцето ми страда,
че самотата сега я няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маги Петкова Всички права запазени
