Mar 8, 2009, 4:54 PM

Гняв

Poetry » Other

840 1 6

За жалост, подвластна съм,
може би още дете,
толкова бясна съм,
как някой радостта ми краде.
Ако можех да избягам
от времето, от всички,
да яхна първия полъх на вятъра,
който спи в небесата
и да избягам далече,
там, където няма да ме откриете.
Без съдници, без погледи,
само аз и безкрая,
който тихо ми шепти,
че всичко ще се оправи.
Така невъзможно звучи,
отчайващо тъжно дори...
и болно сърцето ми страда,
че самотата сега я няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

locaaa_f (Биляна)

харесах! и противоречивостта в стиха ти също!

2009-07-19T11:38:03+03:00
NewClearFear (Георги Димов)

Самотата е странно нещо - дава много, но отнема всичко

2009-05-01T11:50:49+03:00
Баткото (Николай Христов)

Маги, ти се опитваш да избягаш от себе си, а това няма как да стане. Я карай срещу вятъра, но не го "благославяй", защото е неуловим!

2009-03-14T12:14:42+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Винаги има кой да посегне на човешката радост. По-важно е да разбереш защо го прави. Стихотворението върви добре като емоция и форма, но нещо се случва в последния ред на финала и сякаш убягва... Но така мисля само аз и не бива да приемаш забележката ми насериозно. Ти си Авторът! Поздравления!

2009-03-13T00:02:59+02:00
ARTY (Сашка Нешева)

Понякога самотата помага. След нея се чувстваме по-добре. Поздрави!

2009-03-09T16:07:39+02:00